Излизам за малко... после ще се стъмни...

Излизам, искам днес поне за кратко

да забравя очите ти и техните мълнии.

Душата ми, душа като една човешка длан

се скита в търсене на любовта.

А понякога оставам... даже често... сам.

Загледан в истината на твоето отсъствие...

И помнещ всеки миг от твойта красота,

аз имам невъзможност да присъства в мен.

Вървя по улиците, сред сгради в бежов тон

Минават самолети, влакове, файтони

А аз чувам стъпките ти като крясък в стон.

И снимам... снимам твоята вятърна същност

в обектива на зеници от разпятия...

Ти, моя любов, в мене разкъсваш и лекуваш с апатия...