uFeel.me
Портрет
Автор: tonia_borisova,  17 май 2011 г. в 02:06 ч.
прочити: 270
                              За спомен искаш да ме нарисуваш?

Добре, заставам ето тук.

Почни с ръцете - най са хубави

и крехки като глъхнещ звук.

Вземи за нежността им лилаво -

едва, едва да си личи...

Нали си спомняш как те милваха -

до прималяване? Поспри!

Не бързай ти с очите - рано е!

Да се смрачи почакай, а сега

със бяло нарисувай рамото,

над него - облака-коса

с дъха на кестен див и дъжд -

април да си припомним пак....

Рисувай ме, рисувай и надлъж

светулки алени рояк

пръсни по странния портрет:

да парят миговете влюбени

по-сладки и от горски мед.

Едва сега очите нарисувай-

жарунки в топла тишина,

неказаните думи на сбогуване,

с които ще възкръсне обичта!

31.10.1981г., София

Из поетичната книга-спектакъл \"РИЗИ ОТ КОПРИВА\"

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me