Добре, заставам ето тук.
Почни с ръцете - най са хубави
и крехки като глъхнещ звук.
Вземи за нежността им лилаво -
едва, едва да си личи...
Нали си спомняш как те милваха -
до прималяване? Поспри!
Не бързай ти с очите - рано е!
Да се смрачи почакай, а сега
със бяло нарисувай рамото,
над него - облака-коса
с дъха на кестен див и дъжд -
април да си припомним пак....
Рисувай ме, рисувай и надлъж
светулки алени рояк
пръсни по странния портрет:
да парят миговете влюбени
по-сладки и от горски мед.
Едва сега очите нарисувай-
жарунки в топла тишина,
неказаните думи на сбогуване,
с които ще възкръсне обичта!
31.10.1981г., София
Из поетичната книга-спектакъл \"РИЗИ ОТ КОПРИВА\"
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me