Думи няма моето сърце!
Дълго то викаше срещу теб, но явно е сбъркало, когато си е помислило,
че има живот от чувства, а явно, че пустиня е бил слухът ти!
Дълго то се молеше и дори пълзеше по колене.
Забиваше нокти, виеше и следи от кръв оставяше след себе си!
Да - може би дори забрави името си!
Може би забрави и какво е било!
Това вече не го интересува!
Най вече забрави да бъде сърце!
Сега го виж!
С последни сили се надига и с бавни стъпки напред то тръгва.
Онази вода, която с надежда откри в горещата ти пустиня,
отдавна е пресъхнала и за него живот няма вече тук!
Отдавна миналото е само минало и нищо повече!
Отдавна ти си станала само смътен спомен от онази болка,
която промени пътя му завинаги!
Свободния му поглед не е вече онзи, който с нетърпение
чакаше да види лицето ти!
Отдавна то забрави дори как изглеждаше!
Сега е спокойствие и утеха в свободата!
Оковите, които му беше сложила, се счупиха и заличиха
всеки твой нанесен белег по ранимото му тяло.
Оковите не можаха да го задържат повече при теб.
В окови любовта умира....