Поредният... Започна да ми писва

от обич изживяна по сценарий.

От имане. От искане. От липси.

От нерви и изпушени цигари...

Започна да ми писва все да зная

зад ъгъла какво ще ми се случи.

Живея в кръг. И толкова безкраен.

До следващия, който ще ме счупи.

Все нежни думи. Все красиви маски.

Обичат ме (и всички са ми верни.)

Кръщават ме любовно. Много ласкаво,

наричат бяло всичко що е черно.

Започна да ми писва ежедневното.

Еднакви са ми сряда и неделя...

От пристъпи на страст или на ревност,

завършващи по навик на вечеря.

Погубва ме познатото мълчание

след думите заглъхнали във мрака.

И всички чути смели обещания,

които знам, че няма да дочакам...

Започна да ми писва от набожност.

Не съм им Бог пред мен да коленичат.

Мъжът е мъж когато невъзможното

не му е пречка за да ме обича...