Поредният... Започна да ми писва
от обич изживяна по сценарий.
От имане. От искане. От липси.
От нерви и изпушени цигари...
Започна да ми писва все да зная
зад ъгъла какво ще ми се случи.
Живея в кръг. И толкова безкраен.
До следващия, който ще ме счупи.
Все нежни думи. Все красиви маски.
Обичат ме (и всички са ми верни.)
Кръщават ме любовно. Много ласкаво,
наричат бяло всичко що е черно.
Започна да ми писва ежедневното.
Еднакви са ми сряда и неделя...
От пристъпи на страст или на ревност,
завършващи по навик на вечеря.
Погубва ме познатото мълчание
след думите заглъхнали във мрака.
И всички чути смели обещания,
които знам, че няма да дочакам...
Започна да ми писва от набожност.
Не съм им Бог пред мен да коленичат.
Мъжът е мъж когато невъзможното
не му е пречка за да ме обича...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me