Поредна аз за тебе бях,
а за мене бе единствен, ти.
Аз извърших с тебе сладък грях,
а ти, остави ме да роня сълзи.
Аз помня онази вечер красива,
когато сляхме в едно нашите тела.
Сега, като че ли не съм жива,
сега ми е чужд, като че ли света.
Сега, не искам да живея,
когато не си до мене ти.
Кажи ми, как да се засмея,
като до болка, безмилостно боли.
Аз знам, че бях жестока,
наказвах всеки, влюбил се в мен.
Сега се лутам, търся посока,
но и ти си жесток, като мен.