StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,099
   Потребители: 12,355
   Автори: 3,999
   Коментари: 315,271
   Точки: 2,652,299
   Съобщения: 152,665
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,774

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Попътно

След чувалите прашни с цимента,
дето мъкнеш и тежките кофи,
сила има ли после в ръцете ти,
та да къртиш и рими, и строфи?

И понеже нощта ти е кратка,
по-къса от примигване само,
свалям своята лунна забрадка,
за възглаве на моето рамо.

Да въздъхнеш и дъха си горещ
по обвивката обла да спуснеш,
да угаснеш в окото на свещ
и да спреш върху моите устни.

И заспиш, от умора пиян,
по-тръпчив и от трънково вино.
Ако сепнеш се – аз да съм там,
под крилото на кроткия изгрев

и на птицата в кръстния знак,
и на ручея в блика последен.
Да съм въглен, трева или бряг
на река, от която да гледам

– кадифени изнурени очи, 
кóса бръчка – пътека край хълмове,
зад които разплискват лъчи 
и припалват ги някога мълнии.

Тази тънка благородна дъга
край усмивката твоя, отдясно,
по която приплъзва тъга,
знам, че може да бъде опасна.

Откъде те намерих такъв
тънък, остър и с дух неспокоен,
на бродяга с горещата кръв,
волна птица без дом и без корен!

Ако има небе след смъртта,
да ни бъде постеля и стигма,
ще стоя на отсрещния бряг.
И си мисля - това ще ми стигне!


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2011-04-07
прочитания: 184
точки: 23 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход