StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,612
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,662
   Точки: 2,663,828
   Съобщения: 170,187
   Лексикони: 4,505
   Снимки: 10,714

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Понякога?

Понякога раздира ме отвътре,
болката от това да не си тук.
От това, че не ме чуваш,
че не умираш да ме видиш.
От това, че колкото и да боли,
и да реже до кръв,
и да оставя по мен синини,
ти няма да го разбереш.
Няма да го усетиш.
Че ме превива на две,
че ме чупи на парченца,
че ми липсваш като слънце през зимата,
като пороен дъжд на изгубил контрол пожар,
единствено той способен да го спре,
да му даде утеха,
мир,
спокойствие.
Че всеки щастлив момент е една идея по-притъпен заради твоето отсъствие,
че горчи.

Боже, как горчи.

Че сърцето ми още се усеща напълно твое на моменти,
и ме проклина, че така оставих го без дом,
и те вика, и плаче, и не си намира място,
и се кълне, че е готово да остави всичко,
да се обърне срещу всеки,
да се бори с мен дори,
само и единствено за да се върнеш ти.
Колко са мъчителни тези моменти,
нямам думите да ти опиша,
нито силите да те погледна в очите и да го направя.
И се чувствам сякаш предавам сама себе си,
сякаш съм най-мрачния лицемер,
съществувал на тази земя.
И цялото ми съзнание крещи

"Аз и ти срещу света,
аз и ти срещу света!"

Кажи ми, как да му обясня,
то сякаш изгубило е всякакъв разум,
сякаш го е погнала шизофрения.
Как да затворя очи,
и да не си там?
Как да кажа на този глупав изпомпващ кръв мускул

"Не сте ти и той срещу света,
срещу света си вече сам!" 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2020-01-26
прочитания: 53
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход