Понякога живея раздвоена
Със мисли плаващи на две страни.
Душата ми, спокойно притаена,
Превръща се на звяр
И люби всичко, що кърви.
Под маската на трепетна любов
Промъквам се до влюбената плячка.
А който люби, май отдавна е готов
Сърцето му разгонен звяр да смачка.
Когато вече съм съвсем наблизо,
Наточвам ноктите си и лежа,
Предвкусвайки сърцето се облизвам
И галя го с поредната лъжа.
А жертвата се подчинява,
Защото обич всеки иска,
И мисли, че ме притежава,
Без дори да чувства риска.
А после всичко става бързо –
Не се изисква страшна дързост
Нещо вече твое, за да вземеш,
Да го разкъсаш, после да се смееш.
Ще боли малко, после ще мине.
Хладното чело целува палачът.
Май трябва да замина –
Не искам никой да види, че плача...