Понякога се случват чудеса,
с виновница основна любовта ни,
в мечтите или във виртуалността
магии прави, преподреждайки ума ни.
Изгражда първо илюзорен облак,
от тези розовите, с цветен аромат.
И плувайки, забравяме страха си
пренесли щастието в своя свят.
Летим магически, но тъй реално
и палиме звездите покрай нас.
Луната свети още по-нахално,
по пътя млечен води ни в захлас.
А вятърът донася песен нежна,
на херувими с арфи във ръце.
Музика - божествено вълшебна
изпълва с обич цветното небе.
Понякога се случват чудеса.
Повярваме ли, те ще оживеят.
В мечтите или във виртуалността,
но шанс да им дадем. Да оцелеят.