Понякога се чувствам като лист,

на който според нуждите рисуваш:

слънца, мъгли и страхове,

проблеми, страстите бленувани...

Понякога се чувствам като лист,

ти драскаш днешните си глуми,

но после пак го искаш чист

за да поеме утрешните думи.

Понякога се чувствам като лист

потребна, но и много беззащитна...

Решиш ли... в мене ти летиш...

друг път... мачкаш и го ритваш...

Понякога се чувствам като лист

и неведението ме убива...

Какво ли в себе си не скрих?

И как успях? Прилича на магия...

Понякога се чувствам като лист

очакваща да стане чудо...

И собствения си копнеж по стих

сама да преоткривам лудо...