Напусна живота ми
така както в него нахлу -
бързо, разтърсващо, по твоему диво.
Вчера те имах, днес си ми чужд.
И внезапно откривам как ме боли
от твоето тръгване.
Телефонния номер изтривам,
но всичко напомня за теб.
Ще те забравя някой ден,
но не днес или утре.
Плаче душата ми.
Лудост е, че искам единствено теб.
И въпреки всичко, стига да можех,
бих те помолила само едно:
Не да се върнеш!
И да ме обичаш не моля.
Искам от теб да те няма,
да тръгнеш,
но този път както трябва,
да сринеш мечтите ми,
всяка малка надежда.
Ще те изтрия тогава
от спомените си.
И отново ще живея.