Помислих си,че няма да си тръгнеш! Прошепнах,че те мразя през сълзи, Но ти обърна гръб и ми отвърна: &bdquo;Обичах те,но ти не ми прости!&rdquo; Помислих си,че няма да си тръгнеш, Но ти докосна бялата врата И никога при мен не се завърна, А чаках те,обляна в самота! Помислих си,че няма да си тръгнеш! С очите си помолих:&rdquo;Остани!&rdquo;, Но нямаше те,беше вече късно, Прободе остър пламък две души! Помислих си ,че няма да си тръгнеш! Прощавайки опитах да те спра, Но плачейки опарена потръпнах, когато се оказах пак сама! Аз чаках твоя поглед в тишината И дълго гледах бялата врата, Бледнееше във мрака мълчалива, Безчувствена и ледена в нощта!