Небе сънуваш ти във моите сънища
и слънчев знак в усмивката си ми,
чертаха бури трудните ни пътища,
от тях сребро в косите ни пълзи.

Постелята ни лунна чака пролет,
и ние вече кротки сме - почти,
но пазим вярата за светлия ни полет
към мястото, където спира да боли.

Към синия ъгъл на влюбени мисли,
във нежната пяна на морски вълни,
там още се любим в нощи сребристи,
там още съм огън, вятър разпалващ си ти.

Там някъде ще открием с теб антидота
срещу разяждащия душите токсин,
там ще погалим с нежност живота,
и с Бог и със себе си ще се помирим.