Мое мило, ранимо момче,
Еднорог, със звезда върху рога.
Бях напълно уверена, че
бих навлязла за тебе и в огън
и извадила феникс крилат.
Бих откъснала лотос сред блато.
Бих пребродила целия свят,
за да стигна до теб, по водата.
Мое зло, невъзможно момче!
Водолей, с делва вино в ръцете.
Сънна нишка луната тъче
над главите с тъга пъстроцветна.
И напомня, че този романс
от начало до край бе обречен.
Във живота едничкия шанс
идва само от стих неизречен.
Мое щуро и лудо – до грях!
Спомен–лъч в паметта ми прободен.
Аз в дванадесет си пожелах
да останеш до края свободен!