засвири нощта
със пръсти от небе
по клавишите звездни
мелодия минорна,
тъжна

късчета малки
от нежност и сълзи
в прозореца се ронят
от миговете бели,
лунни

нечии мисли
приглушено, кротко
по дланта на тишината
моите докосват
с болка

спряло е времето
потулено там, нейде
помежду ни, в очите ми
Вечерницата тихо
плаче

и само… вятърът
безсъниците мрачни
в шепите си топли събрал
нощта към утрото
повлича…