Очите ми защо да бъдат тъжни?
От погребение на нашата любов се връщам!
Убих я! В мен надеждата!
Вярваш ли ми? Вече няма да се върна!
Ръцете ми посипани са с кръв червена.
А устните единствено мълчат!
Душата ми се моли най-жестоко наранена
любовта ни в ада да намери път!
Не смяташ ли? Нощта е толкова красива!
Не виждаш ли от вас една звезда?
Да дойда ли и тебе да погубя,
както сторих с най-голямата мечта?
Та кой човек погубва и мечтите си?
Онзи, който мъничко не вярва в тях.
Аз удавих себе си в сълзите си,
които се изливаха, които пропилях!
Но знаеш ли! Сега ще дойда тебе да погубя!
Последната стрела ще бъде в твоето сърце!
Без нищо съм. Нямам днес какво да губя.
Затова ще взема туй, което ти отне!