Поглед, който не ще забравя,

Поглед отразяващ красотата на рая,

Погледа по който все още мечтая

Погледа отвел ме до безкрая...

Това бе погледа ти онзи ден

Ден свещен

Ден в който се срещнаха нашите съдби

Ден който в едно ни съюзи.

Сега седиш до мен

С поглед, сломен

Малки, кристални, сълзи,

от очите ти текът като реки

нещо в теб се таи,

болка ли е? Кажи!

Защо са тия сълзи?

Къде изчезнаха онез искри?