StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,192
   Потребители: 12,358
   Автори: 4,000
   Коментари: 318,778
   Точки: 2,662,961
   Съобщения: 155,924
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,796

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Поемика

Родих се във време на тежки съмнения,
на помисли черни, и куп усложнения
които с обиди вгорчваха дните
и всички живееха с тежест в гърдите.

Нормалности бяха човешките драми,
и всеки бе тъжен, и с нещо ограбен.
Без радост в очите, без смели надежди,
общувахме трудно, със смръщени вежди.

Не можех така цял живот да живея!
Събрах на сърцето си цялата смелост,
и тръгнах в посока избрана случайно,
съгласен на всичко, дори да е крайност.

След четири дена небето просветна,
почувствах се вече свободен, и весел.
Видях пеперуди, и чух птичи песни,
и някак си всичко изглеждаше... лесно.

Тогаз осъзнах че съм тук със причина.
Бях образ в една твърде сложна картина.
А когато художник твори и създава,
и на малките щрихи смисъл някакъв дава.

*********************

Сред празника цветен на дух и природа,
ме срещна магьосница, гледаща строго.
И с някакво странно на усет старание
разказа ми някакво старо предание.

Че има сред тези земи причудливи
една самодива, неземно красива.
Която могла да прегръща небето,
а нощем в сияние сребърно светела.

Била със очи душегубно дълбоки,
в които изгубвало смисъл високото.
Ала никой не знае, и да пита не смее
тази фея къде по земята живее.

***********************

Беше билки събрала в стара, плетена кошница
тази плашеща малко, побеляла магьосница.
Отдели ми две китки, със роса по листата.
После бавно си тръгна, и изчезна в гората.

Щом направих отвара, и изпих я до дъно
аз заспах, пък макар да не беше се стъмнило.
И в съня си разбрах че не мога докрая
в този свят пъстроцветен да живея в омая.

Ако исках във тази тъй прекрасна вселена
да остана, се искаше важно дело от мене.
Да открия къде е самодивата чудна,
с нея тук да се върна, пък дори да е трудно.

Тя билет ще ми бъде към живота прекрасен,
инак пак ще се върна във земите опасни
от които побягнах, и не исках да чувам.
Ако там ще живея, то живот не си струва.

**********************

Сутринта се загледах в този свят уникален.
Толкоз цвят и вълшебства аз не съм си представял.
Запечатих дълбоко в мене тези картини
и приготвих се бързо надалеч да замина.

Но не знаех че много, много дълги години
покрай мен като в сън в търсене ще отминат.
Че в море, закипяло от отчаяност тежка
ще се давя безсилен, и задавен със грешки.

Че мечтите мечти са не защото са лесни.
Затова са възпяти във картини и песни.
Но пред нас осветяват полутъмните друми,
и примамват ни с блясък на копнежи и думи.

Те утеха ни дават, и мотиви железни
от калъпа стандартен с полет бърз да излезем.
Да осмислим света, и да знаем защо сме.
Те са отговор тих на извечни въпроси.

Затова оцелях, и намирах пътека
свойта цел да преследвам, да ми бъде утеха.
И веднъж, в местност дива, пълна с храсти и тръне
образ вече видян със очите си зърнах.

Беше Тя - самодивата приказна срещнах!
И сърцето ми спря от вълните горещи
що обляха ме с нежни вълни и привличане.
И разбрах колко нужно ми беше... обичане.

Но обичане не от коя и да бъде,
не потайно, прикривано в някакъв ъгъл.
Само нейната обич аз разбрах че копнея,
ала как да й кажа, щом да дишам не смея.

Може само със дъх да направя течение,
и така да отлитне надалече от мене.
Беше толкова нежна, беше миг вдъхновение.
И изпитах любов, със мотив преклонение.

***********************

Но за нея бях някакъв странник незнаен,
и си тръгна. Остави ме стреснат и смаян.
Там безмълвен стоях, нямах глас да извикам.
И настана мълчание - подлудяващо, тихо.

Озовах се отново във земите мъгливи,
при човеци оловни, подозрителни, сиви.
И обви ме мъглата на безсмислие страшно,
а за всяка надежда със страдание плащах.

Да не знаех за нея, да не бях я откривал.
Да не бях се измъквал от блатата на дивото.
Но видях красота, цветен дъжд, и величие
затова всичко тук ми е жалко безличие.

****************************

Ала тайно от всички скрих в сърцето си нещо,
от което и в студ в мен е лято горещо.
То е вярата силна че във други селения
има хора, свободни от печал и съмнения.

Че живеят в прекрасни, разноцветни градини
и не крият от срам свойте чувства във скринове.
С тази мисъл живея, и теша се във нощите.
Тази крехка надежда твърде скъпо ми костваше.

Затова си я пазя тъй ревниво от всички,
че и миг подозрение ще я смаже с отричане.
И сънувам очите на една самодива
как във тях се потапям, и умирам щастливо!

Тъй смъртта си дочаках, и заминах си кротко.
Нямах никой и нищо, нямах дом, нямах котка.
Но душата ми литна не към рай след смъртта,
а при Нея отиде. Този път ме позна!


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2019-03-22
прочитания: 62
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход