Препускайки през сивото безвремие,

докосна ме протегната ръка,

но бързайки за някъде в безумие,

…подминах със наведена глава.

Две очи ме гледаха вторачено,

загатваха невиждани неща,

подканваха, привличаха замаяно,

…подминах със наведена глава.

Най-накрая на вратата ми почука,

подаде ми ръка случайността,

в съзнанието нещо заблещука,

…но подминах мълчаливо любовта…

Orchid   12.02.2013г.