Липсваш ми! Така ми липсваш,
че боли ме...
Навън е слънце, а лъчите не усещам...
И някак безразлично ми е всичко...
И някак да вървя напред не искам...
Пролет... казват време за любов...
Хайде моля - не на мене тия...
На какво да се зарадвам...
Няма те до мен...
Света е свят, когато с друг човек е споделен...
А бях повярвала...
А бях готова...
За какво ли.... вече май и аз не знам...
Гледам те - нима си този,
на който исках себе си да дам???
Къде изпрати този, който зная???
Къде се скри? Къде изчезна?
Не виждам вече блясъка в очите ти..
Не виждам и усмивка на лицето...
Върви... Дано намериш туй, което търсиш...
Дано усетиш силата на любовта...
Защото - колко често можем да я срещнем,
без да ни подмине тя???