Като тъжна земя се стапяш във мене,
като дъжд преминаваш през душата ми бялата.
С устни рисуваш кокичета по раменете ми,
които само за мене да страдат.
Разпилей онази неистова болка
и докрай ме обичай в тишината безкрайна.
Аз съм южният плод на твоите четиридесет,
ти си моята младост от любов закопняла.
И когато достигнеш до ръба на сърцето ми,
открехни го, почукай, настани се във него.
Поживей непоискан, но истински,
мое нежно момче, отдавна те чакам.
Донеси ми светкавици от планините в очите ти,
тежък гръм да удари невярната,
досега необичала, а сега влюбена истински,
твоя нежност и твоя съдба под звездите на ада.