Рисуваш ме -
щастлива... в бяла зимна приказка,
от пудра захар и канелени сладкиши...
а всъщност, скрих се под елхата тихичко
и в мене всичко, всичко съкруши се...
Заспах под преспи снежни
и сънувах тайнствен замък;
дочувах кон да цвили...
някой може би ме търси?
Издайно е сърцето ми, не е от камък
и роклята му влюбена, ще ме довърши.

Ще ме откриеш ли,
във ден на скрежни боровинки,
за да налееш топло вино,
със ухание на карамфил...?
Ще кацат меко по косите ни снежинки...
Дали си принцът, розата пленил?