Под дъжда
те чакам, обич моя,
под перлените
капки самота
и там ще бъда
само твоя,
щом сърцето ми
нашепва тишина.
Единствено
в очите ти ще капя,
ще бъда
неочаквано вълнение,
по бузите ти
плахо ще се стичам
до гънките
на твоята усмивка.
Ще се разтворя
по устните ти нежно
и бавно
ще се влея в тебе,
но ти ще ме издишаш
за последно
с аромат
от твоята душа,
защото всеки дъжд
е влюбен
в една
несбъдната дъга...