Кротувам в зряла тишина... Посрещам точно твоя сън... Измислям си дъжда... Отеква чуден звън&hellip; Палитрата на бледата луна с ръкойка от звезди разсипвам&hellip; във дъга&hellip; на хвърлей време и мечти&hellip; Една разсънена сълза затопля спомена&hellip; по устните&hellip; Не бързам&hellip; &hellip;
Давам живот на своите &yacute;сети&hellip;

&nbsp;

&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &copy; Павлина Петрова

uFeel.me

Почти сънено…