По4ти лубов бе ти,
по4ти лубов.
Тъй бързо ти израстна
кат крехка клонка в бор висок
зелена,неувяхва6та.
За мен роден бе ти,
по4ти за мен
незнайно как бе променен
попаднах в плен,
във ве4ен плен
И нарисувах те по4ти,
по4ти те нарисувах
красиво цвете,ти омайна билка.
За6то увяхна във ръцете ми,
отрових ли ти лубовта?
Ненужен бе,
по4ти ненужен
живея аз за лубовта,
а ти не смисъл си във нея,
не ум,а проста красота
По4ти кат нея бе,
по4ти кат нея,
но с пламък ярък те покрих
по4ти във бог те промених
и вси4ки 4увства изгорих.
По4ти за тебе бях,
по4ти за тебе,
но оби4 търсех аз неземна
ти-крехко цвете и лубов по4ти,
тъй тленно бе,затуй увехна...