Копнях я в мечти непремерени-
повита в снагата на лятото,
с крила на танцуващи жерави
по тънките мисли на вятъра...
Целунах я, тъй незаслужено...
запратила в облак цветята ми,
през свойте очи теменужени,
по тънките мисли на вятъра...
Забрави ме! Тръгна на някъде-
стопи се във залеза с ятото.
Аз още я чувам понякога
по тънките мисли на вятъра...
24.12.2008.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me