StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,684
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 305,982
   Точки: 2,626,823
   Съобщения: 143,427
   Лексикони: 4,478
   Снимки: 10,755

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

По стълбата...

Без тебе съм изгубена комета,
една монета паднала във прах
и истина от миналото взета,
в пътеките търкулнат шепа страх.

От вятъра открадвам стръкче вяра,
посявам го във моето небе
и после пак във огън оцеляла,
притихвам в твойто атомно сърце.

Пулсирам в него бяла и щастлива,
разказана в истории безчет,
снагата ми вълшебно причудлива
те води сред космичното навред.

Едно вретено бавничко изприда,
устоите на новия ни свят,
а някаква измислена корида,
безмълвно ни чертае в необят.

Във нея оцеляваме и пеем,
магическите песни от преди,
накрая пак усмихнати се реем,
след нашите изстрадани мечти.

Два извора дълбоки все ни шепнат,
единия на изток ни зове,
нозете ни разлистени потрепват
и търсят пак познати брегове.

Ще ни открият звездните подкови,
очаква ни безименият храм,
а мислите ни, слънчеви и нови,
вълни ще са в забравен океан,

във който скрихме своите копнежи,
полетата, скалите, любовта
и всички доизмислени стремежи
по стълбата със ключ към вечността.

17.04.2018г.
Елица

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-04-17
прочитания: 120
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 4 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход