Не искам да те назовавам по име.
Въпреки, че в живота ми много неща промени.
Ако трябваше да те нарисувам, щеше да си ангел,
този който в сърцето рани ме и любовта превърна в щастливи сълзи.
Ден след ден минава.
Пак неканен идва друг.
Споменът за теб, дълбоко в моето сърце остава,
дори ръцете ти сега да стиска някой друг.
Знаеш ли, че почнах да говоря със звездите?
Знаеш ли какви неща разказват те?
За теб признават, плакали са те самите...
Нали си ангел, с чисто ангелско сърце.
Погледни сега небето.
После погледа в моите очи ти спри си.
Споменът ме връща при целувката и ето...
Дишам, смея се... Липсваш ми!
Но споменът личи си.