По прозорците лази мъглаи се вие на сиви кълбета.Ти отскубна ми двете крила,как без тях да достигна небето?
По прозорците рози в сребро
е издишал студът вледенено.
Тях броя, ала те са безброй
и цъфтят, докато е студено.
По прозорците стича се вик,
разтопен от безмълвие с устни.
Ако можеш мига улови,
да съм спомен не ще го допусна!