Загребва вятър с пълни шепи
дихание нежност от синьо небе…
В облак безбрежност попадаме
и се сливаме с това въздушно море…
По безумния път към дъгата
хоризонтът с усмивки нашарен е.
Даваме шанс на мечтата…
И пускаме чувство разпалено…
Виновната истина стои помежду ни.
Изгаряме дръзко във нейната страст.
Но тя ни носи съдбовни импулси.
Когато любовта е във нас.
© Павлина Петрова