по нишка
от паяжина фина,
в мислите ти за мен
сътворена,
звездите топли
в очите ми
кротко слизат,
от тебе проводени..

спектакъл светъл
в миг на тъга
в зеници щастливи,
с блясък
среднощен
нежни мечти
оживели
в безсъници тихи..

по лунна пътека
търкулвам
към теб
малки, бели мъниста
на разсъмване
по роса
да вървиш
бисерна, чиста...