StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,109
   Потребители: 12,338
   Автори: 3,990
   Коментари: 307,781
   Точки: 2,632,691
   Съобщения: 135,648
   Лексикони: 4,481
   Снимки: 10,753

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

По-мокра съм от дъжд, по-бледа от бреза...

По-мокра съм от дъжд, по-бледа от бреза,

поникнала във високото небе.

Една сълза се плъзна по гърба

и някой ме докосваше във мрака.

Кажи ми, странниче,

кога вали дъждът

по смуглата ми кожа,

а устните са прегорели

за онази нежност,

с която само влюбен може да докосва.

Разсипвай, странниче, светулки от дланта,

та в тъмнината да поникне роза

от побледнялото от обич тяло,

а после ме покрий със белите си рамена-

да вкуся от страстта горчивия й аромат

на прецъфтели от ухания тела.

 

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-03-18
прочитания: 65
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход