Отново пленник съм на твойта власт
самотен стълб - пред храм на Артемида
И в мен отново плъзва тъмна страст
и аз съм роб - смълчан пред пирамида.
И като Сфинкс – залят от слънчев ден,
оново пред лика ти се прекланям,
дъхът ми спира - сякаш замразен
когато с поглед аз към теб посягам.
И като лятна буря - твоите очи
събуждат в мен - оазиси от нежност
и в тях миражи - твоите черти
изчезват в миг - в пустинната безбрежност.
Днес моля се на Бог - да бъда в плен
на твоята усмивка - цяла вечност
и ти да дишаш с вятъра край мен
и да ме топлиш с твоята сърдечност...