Аз вече ви погледнах, Лорде,
очите ми, ще стопят ли гранита,
ще смеете ли да ме доближите
да срещнем залеза със зенита.
За танц бих останала до сутринта,
нека не изпускаме мига съдбовен,
но страх ме е, че остана ли сама,
ще настъпи онзи лед злокобен.
Сама от себе си, ще се уплаша,
в студ, в мраз ще се загърна,
ако не усещам сянката ваша,
в лилава паяжина ще се превърна.
Във всичко Вас ще преоткривам,
очите - в светулките на мрака,
ръцете - в парещия вятър,
обичта - наоколо, в тишината.
И веднъж не чуете ли моя зов,
не видите ли тъгата скрита,
в мълчание цяла ще се зазидам
нецъфнали копнежи, роса недопита.
Завинаги у дома ще си отида,
дордето на рояла е нашата песен,
а пеперуди нощни ще ме изпращат
по лунна пътека в плачещата есен.