Плаче малко момиче,
рони ненужни сълзи,
мисли че умее да обича.
Много е тъжно нали?

А навън с горчиви сълзи,
небето излива своята мъка.
Знам, сигурно много боли
да виждаш приятел в неслука.

Ти ми съчувстваш разбирам.
Ти ме милваш с любов,
но в сърцето аз мъка събирам,
гледайки тъжния свод.

Облаче малко, игриво
проправя си път сред мъгла,
и не знае, че живо
не ще остане след тази беда.

А взира се момиче в небето,
търси с жадни очи радостта,
но е малко още детето
и не знае да открие любовта.