Чувам плач на  цигулка, плаче като малко дете.
Бяла лястовица в небето лети, лети и тя плаче.
Боли от любовта, всичко свърши,
свиря на цигулка, прикривам собствените си сълзи.
Моята душа от мен отлетя, виждам я с очи как се  отдалечава и в миг се изгубва.
Нямам  какво да губя, изгубих всичко поглеждам на вън  отново  вали.
Искам цвете да подаря, а не цвете на студен камък да полагам.
Мога да обичам, знам как, знам с какво,
но обичат ли се спомени на черен  фон с  догарящи свещи...
Вече съм  сам - свободен, затварям очи, завивам се с своите спомени...