Аз не бях дългокоса студентка.

Моят дъх не ти палеше нощите.

Ти не бе моят луд обожател,

който в парка обираше розите.

Не ме срещна с усмивка на прага,

тази дето за теб е светица.

На ръцете на друг, в друга стряха,

полетях с лекотата на птица.

Три слънца. Не приличат на тебе.

Нито имат цвета на очите ти.

Синовете ти – друга ти даде.

Окъсняха ръцете ни трепетни.

Но ни срещна съдбата тогава -

още тлееше болка в стърнищата.

А животът, дали продължава?

Ще запалим ли огън в огнището?

Все се търсим в откраднати нощи –

само там се намират душите ни.

И ги помним, но парят все още,

стари рани отдавна оголени.

Днес ли пишем за нас предстоящето?

Ние нямаме прашни албуми.

Просто дишаме с теб в настоящето.

Всичко друго са питомни думи.