Точка..край!-уморих се да те свалям,
омръзна ми да те заговарям.

Уморих се в надежда да изпадам
и всяка сутрин с изгрева да си лягам.

Ръцете ме сърбят,с поредното писмо
искат да те известят.

Обичам те човече!.....но всъщност,
ти си много,много далече.

Към теб не смея да погледна страх,
започва да ме обзема.

Сърцето ми се страхува дали с теб
да полудува, в страх душата ми крещи
само това недей прави.

Рулетката продължава да се върти,
на мен ли ще заложиш ти.

Хайде заровете хвърли и от страх ме избави.
С кратко писъмце ти ме извести.