Обичам те и след като ти дадох всичко.
И след като ми взе последната надежда.
По-истински и чисто те обичам -
и по-навътре в красотата ти се вглеждам...
Като дете пред теб заставам... малка точка...
И всичко ми е същото предишно...
Небето. Слънцето.И първата ми обич.
И най-последната , с която те обичам...
Дори пороите на твоето безразличие да ме отмият.
Аз сто морета мога с тебе да преплувам.
Сърцето си ще ти сервирам на тепсия -
на тази същата, с която ще го изтъргваш...
И пак ще ме усмихва твоята усмивка...
И всяко щастие у тебе ще ме сгрява.
И ще ти върна радостта със лихвите
която ти на друга подаряваш...
Протегнала дори ръка за твоето здрасти...
Която ти отсече с тишина.И ме отмина.
Обичах те и след това... и не отчасти,
а с цялата си същност. Пак те имах.
В душата си зазидах те с милион стени...
за да не припари някой по-красив от тебе...
И шепнешком страстта ми да взриви
преди да ме научи да съм негова.
Аз само теб обичам. Чу ли? Чу ли?
Не вярвам в любовта, която се повтаря.
И даже да съм ти една далечна чужда...
дори и името ми вече да забравяш...
Аз пак ще те обичам. От близо.От високо.
От всяко невъзможно, тъжно разстояние.
Дори и в този миг да изгориш писмото ми...
Аз пиша пред света... И вече всички знаят...
Обичам те...