И всяка нощ Ти търсиш близостта ми,
в измислен свят поне да си до мен.
Прелистваш спомените ми във римите събрани,
възходите и залезите в моят ден.
... това събрах, това написах,
това живота ми е бил до днес
наивно по хлапашки цветен,
засмяно-тъжен, но живян...
Какво си мислиш?
Маже би се чудиш: Коя си ти, каква жена,
дали ще мога да те разгадая аз поне веднъж ?
Не се мъчи, ще си остана неразбрана,
не знаеш между редовете да четеш...
Решавай своите дилеми, а моите оставяй надалеч.