Здравей Любов!Как си? Добре ли я караш? Мълчиш (надявам се знаеш, че това не може да ме накара да спра да говоря). Чудя се, от колко време не си ме навестявала, за да ме накараш да се усмихна влюбено или както често се случваше-да се разплача. Не го казвам често, но дори сълзите ти Любов са красиви.

Я се огледай, Любов! Около теб всичко е цветно, а ти май забрави, че и аз имам нужда от цветове в живота, а последния път, когато се срещнахме ми остави само черният цвят (сигурно за това си купих цветни химикалки и моливи за рисуване).

Ама ти да не се обиди от последните ми две писма? Е,истина е,че ти писах,че ме правиш глупачка,че мога без теб,че си ме погубила,но нали си ме знаеш-когато съм разстроена мразя и себе си,та какво остава за теб...Пък и прошка ти исках два пъти.Въпреки всичко,аз ти искам прошка трети път:Прости ми,Любов!И нали знаеш,че ако сега не ми простиш,вината ще се прехвърли на теб.И понеже ме обезцвети за толкова дълго време,сега те моля:когато почукаш на вратата ми,вземи всички цветове със себе си,без черният (от него си имам в излишък).Така де,време е да ме вземеш на сериозно!Толкова неща още не си ми показала,Любов-изгревите,залезите...Не че те обвинявам, но като най красивото не си ми дала, защо се сърдиш, че ти говоря думи-хули и крада мигове щастие-измислено! Ти си знаеш.

Надявам се, когато изгася светлините и ти дойдеш, за да прочетеш писмото ми, че не само ще си в настроение, но ще ми простиш и ще се усмихнеш...

Надявам се, че ще ми оставиш единият край на пъстроцветната дъга и най-накрая след дългото ми очакване ще те видя истинска, за да ми покажеш истинските неща и цветовете на живота. Надявам се някой да ме обича заради това, което съм, а аз от своя страна само така мога да обичам-ти знаеш! Затова и и за такава любов копнея.

Това е всичко, което исках да ти кажа, Любов! Надявам се писмото ми написано с любов към теб, Любов, да ти хареса и разбира се да изпълниш молбата ми. Прости ми, ако съм те наранила, никога не съм го искала. Лека Нощ.