Пиленце на бате бях
бях му и душинка малка,
с крилца му аз трептях
сега душинката е жалка!
С оченки му говорех,
и му пеех песни аз,
ала в живота с него спорех
и изгубих го отраз.
В него гушнах си крилцето,
и човчицата сврях си аз,
с ръка ми милваше челцето
и унесох се завчас.
Той ми даваше водица,
шепнеше ми с нежен глас,
не ще погали моята главица,
не ще го видя вече аз.
Моят бате не обича вече
пилешкото ми сърце,
моят бате е далече
трепне болното крилце!
Ти иди врабченце мило
и на прозореца му се поспри,
и от мене пожелай му
здраве, сбъднати мечти!