Страхливо зайче пиленце обикна,
даде му трохички и то с него свикна.
От пилето поиска зайченце да стане,
да се срами Зайо да престане.

А пък пилето се в отговор провикна:
\"Аз съм пилче, ти така си ме обикна.\"
На Зайко много туй не се хареса
уши навири и главата си зачеса.

Какво да прави с пилето сега,
как да измайстори заешка глава?! 
Как ли моркови да прояде,
рода си Зайо да не предаде!

Помисли зайо, на кого да угоди сега,
брей, че  пиле с много дървена глава.
Моркови не иска то да хрупа
за заек опит малко да натрупа.

Зайко дългоухи, каза си така -
то зайци има, много по света!
Неще да срамя своя род
туй много умен е подход!

Зайко пиле си заряза,
и тъй крилцата му отряза.
Тръгна зайка да си търси,
а гората тъжно се разтърси.

А пиленцето както си стоеше
да клъвне нищичко нещеше.
Ала нали е заешка постъпка,
рода му да не се потъпка!

Дали ще иска утре? - Майче!
От змия да стори бързо зайче?!