StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,482
   Потребители: 12,328
   Автори: 3,983
   Коментари: 305,298
   Точки: 2,632,927
   Съобщения: 127,245
   Лексикони: 4,477
   Снимки: 10,745

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Пестеливо щрихирам нощта с устни на рози...

Пестеливо щрихирам нощта с устни на рози,

със гласа на кошути във каймака на здрача.

Символите вече нищо не значат-

само писъкът на бухал събужда живота.

Във каляска отмина предразнялото пладне,

снесе своя жълтък във гнездото на птица

и тежи тишината като лоша прокоба,

и горчи мрака от вино от пух на глухарче.

Как пияна ще съмне луната?

Как ще греят звездите нечакани?

Някой злостно захлопна вратата към светлината

и нощта си разпусна косата.

Ще тъче на небесния стан,

ще навива парцали от златна роса.

Боже, нека с утрото дойде и светлината-

да заровя във нея лице.

 

 

 

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-03-19
прочитания: 49
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход