Шкафчето и Крас мечти споделиха
и в този стих думите си подредиха
Нощта в погледа ми притихна,
една сълза по клепачите ми спря,
а ти бях обещала да се усмихна
и да целуна в мислите си любовта.
Усмивката красива ще я дочакам,
сълзата ти с целувки ще попия.
Достатъчно за любовта съм плакал
и не искам повече аз да я крия!
От всяка дума родена в душата,
за трепета на любовния плам
песента ти ще разкаже за жената,
отдала на теб сърцето си без свян.
Тази песен аз отдавна написах,
до сега звучеше тя само за мен,
но от днес аз на воля я пускам...
Че ще я чуят не съм притеснен!
Пусни я, като птица лекокрила
да диша, да живее, да трепти...
в полета си щастието приютила,
мечта една, желае да ти подари.
Мечтата си отдавна аз я имам,
но чак сега изказвам я на глас:
Жена, дете и щастие да имам
от този миг до сетния си час.