Ела…
Във моя сън ела, тъй истински,
и погали ме с топлата си длан.
Ела…
Безплътен образ и макар, с неистински
слова
и болка, и обич, и тъга…

Знам вече как си ме обичал,
и колко струва любовта, и колко струват думите,
и сляпото изричане,
как сам си бил в това обичане,
когато ми прощаваше, когато ме прегръщаше, когато се отдаваше…

Със сълзи те изпращам,
Без да чуеш последно сбогом,
„Сбогом”,
Без думи ще ме помниш ли в безкрая,
„Сбогом”
Без думи съм те винаги обичала.


Ела…
В подножието на мойте спомени
Кажи ми всичко дето не успя
Днес думите не означават нищо –
капки дъжд след огнен залез…

Ела…
При прашните огледала
в пустинята на моето страдание,
и нарисувай ме отново с твоето дихание,
Не ме превръщай в хищна скитница
да диря думите ти във безплътни светове.

Дай ми право да съм слаба, да съм грешна, да съм истинска

Не можеш да си тръгнеш без да те преъгърна
Но тръгваш си и толкова боли…
Къде се пазят на самотниците сълзите.
Осъдена съм да те вдишвам с твоите сълзи.