Животът ми не свърши, ала спря,
когато тишината стана плътна.
Безгласен съм, макар и оцелял
за нашата любов, от болки спъвана. 

Останаха единствено слова,
които днес звучат и ме притискат.
Не ме очаквай, Обич, да снова
сред някакви неистини измислени. 

Когато пак се сетиш кой съм аз –
един гамѐн, избягал с вик от Рая,
не тръгвай да ме търсиш. Моят глас
ще те открие с песен сред безкрая.

20.01.2013