Воал обвива твоето лице,

възпяват красотата ти поети!

За всеки дар си, но това сърце

дали за мъж един в нощта ще свети?!

За свойте поданици ти си ТЯ,

безименна, но тяхна си светиня.

И горе, там високо, в крепостта

царуваш като някоя богиня.

А вън пред твойта крепостна стена

на стража съм под власт необяснима,

съединен на вечни времена

с „жената без лице, сърце и име“!