Живея заедно с гората, под листата на дърветата нощем се сгушвам. А щом пукне зората, литвам с новите си крила и идвам при теб. Телата ни нежно да се прегърнат, легнали на покривката от уханни цветя. Забравям мислите си, а слънцето гледа ни игриво през зелените клони.
Живея във морето, мидите са моята постеля, а перлите - герданът ми любовен. А щом тъмната вода стане светла от новия ден, приливът бърз при теб ме отвежда. Да бъдем заедно сред усмихващите се песъчинки и да ни приветства всяка вълна. Солените целувки трепет донасят и сърцето вълнуват.
Живея във небето. Щом мрака засрамен изчезне, аз прегръщам облаци от пухкава ефирност и те при теб ме отнасят. Да се слеем със синята прозрачност около нас и да разпръснем по света своята любов. Тогава телата ни по - силно се стисват, търсейки опората в другия.
Аз живея в теб. Не чакам да затвориш очите си, за да се появя. Аз съм навсякъде и като въздух се нося. Шепна ти преди да заспиш, а когато се събудиш нежно те целувам. Прегръдката ти мое второ тяло е. Живея в теб, живееш в мен...