Посипи звездите с перли от морето,

сбирани във лунни нощи,

чувствен дар от сбъднати копнежи,

скрити в нежната обвивка на жена.

Кадифен сатен от устни и милувки,

несънувано полегнали в туптящата и гръд.

Дъхави сълзи, въздишаща Венера,

в своето сияние любовно приютила

люляковата забрава на нощта,

родила своята Вселена,

във маслиновия повей на Безкрая,

сътворен от толкова Любов,

която ме опива. И възкръсва жадната Земя,

с най-седефения порив на възторга,

в който се потапям всеки миг,

с най-влюбената ласка на вълните.